Американските студенти се представиха по-добре от останалия свят по време на пандемията

Досега евентуално сте записали алармата, че загубата на учене заради пандемията е основала „ изгубено потомство “ американски студенти.

Тази саморазкъсваща се история оформи сърцевината на обвиняване против американските учебни политики по време на пандемията, все по-често представена от критиците на политиките за намаляване на последствията в страната като най-яркия образец за пандемия overreach.

Но продължаваме да получаваме повече данни за представянето на американските възпитаници през последните няколко години и горните редове допускат много непретенциозен спад, даже спрямо това какъв брой добре е страната учениците се показаха през последните години при липса на каквото и да е спиране на пандемията.

Сега за първи път имаме положителни интернационалните данни и можем да съпоставим по какъв начин се показват американските студенти с тези в сравнимите страни, които в доста случаи са създали друг избор по отношение на това дали и по кое време да затворят учебните заведения и дали и по кое време да ги отворят.

данните споделят. Някои страни се оправиха по-добре от Съединените щати и американските резултати демонстрират някои области, които провокират безпокойствие. Но наподобява, че американските учебни политики не са тласнали американските деца в личната им академична черна дупка. Всъщност американците се оправиха по-добре спрямо връстниците си след затварянето на учебните заведения, в сравнение с преди пандемията.

Представянето наподобява още по-добро, откакто влезете в плевелите малко. При четене междинният резултат в Съединени американски щати е понижен единствено с една точка от 505 през 2018 година до единствено 504 през 2022 година В останалата част от OECD междинната загуба е 11 пъти по-голяма. В Германия, която изглеждаше при започване на пандемията, че е постигнала забележителен отговор на положително ръководство, междинният резултат за четене падна с 18 точки; във Англия, страната, която най-често се съпоставя със Съединените щати, спадна с 10 пункта. В Исландия, която по доста индикатори имаше най-хубавото показване на пандемията в Европа, той падна с 38 пункта. В Швеция, любим на скептиците към смекчаването, той падна с 19 пункта.

В науката Съединените щати изгубиха три пункта, почти същия спад като O.E.C.D. приблизително и към момента над равнището, достигнато от американците през 2016 и 2013 година На същия тест немските възпитаници изгубиха 11 точки, а английските и шведските възпитаници изгубиха пет; представянето на учениците в Исландия е спаднало с 28 точки.

По математика Съединените щати имат по-значителен и обезпокоителен спад: 13 точки. Но в другите народи от OECD междинният спад от 2018 година до 2022 година е към момента по-голям: 16 пункта. И в исторически подтекст даже американският спад от 13 пункта не е толкоз незабравим - единствено два пункта по-голям от спада, който страната претърпя сред тестванията по математика от 2012 година и 2015 година, което допуска, че по-дългосрочните траектории в математиката може да са по-загрижени от краткосрочните -срочен пандемичен спад. Разбийте резултатите, с цел да видите траекториите за по-добре представящите се и по-слабо представящите се подгрупи, и надали ще видите въздействието на пандемията въобще.

25 милиона души в международен мащаб и повече от милион в Съединените щати и донесоха повече от един милиард деца по света се прибраха от учебно заведение през 2020 година През последвалите 18 месеца американските учебни заведения не избираха сред универсалното затваряне и прекарването, изцяло необезпокоявано от Covid-19. Те избираха разнообразни способи за навигиране в пандемичния пейзаж, както беше всяка друга учебна система в света. Добър първи тест за това дали страната се е справила със затварянето на учебни заведения евентуално е дали сравнимите страни като цяло са се справили по-добре. Резултатите от теста демонстрират, че не са го създали.

Така че за какво продължаваме да си описваме саморазкъсващата се история за нашия учебен неуспех заради пандемията?

Една от аргументите може да е, че до момента в който някои данни от тестванията на държавно равнище не демонстрират връзка сред закриването на учебни заведения и загубата на учене, някои разбори на данни на равнище област демонстрират по-тясна връзка. Но това допуска, че загубата на познания не е народен проблем, а по-тесен проблем, изискващ по-тесен отговор.

Друго е, че тестването е сляпо за други маркери за богатство. Хроничните отсъствия от учебно заведение, да вземем за пример, са нарастнали доста отпреди пандемията и може да се окажат доста по-трайно и обезпокоително завещание от затварянето на учебно заведение, в сравнение с загубата на учене. И Американската академия по педиатрия разгласи национална изключителна обстановка за психологичното здраве - език, който беше още един от Американската здравна асоциация.

Но до момента в който американските младежи оповестяват за по-високи равнища на прочувствен стрес в няколко високопоставени изследвания и тук детайлностите дават по-фина картина. През първата година от пандемията, съгласно изследване, подкрепено от Националния институт за психологично здраве, 17 % по-малко американски младежи са посещавали незабавни отделения за психологично здраве, в сравнение с през миналата година; през втората година те направиха близо 7 % повече. Според Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите делът на девойките в тийнейджърска възраст, съобщаващи за непрекъснато възприятие на безизходност и горест, се е повишил от 47 % през 2019 година на 57 % през 2021 година - тревожно нарастване, въпреки и единствено малко по-голямо от нарастването с шест пункта от 2017 година до 2019 година Броят на младежите, които оповестяват за същото, съвсем не е повишен от 27 % на 29 %, като е повишен доста по-бързо от 2017 до 2019 година

Общо обществено изследване, което откри, че процентът на възрастните американци, описващи себе си като „ доста щастливи “ са спаднали от 31 % през 2018 година на 19 % през 2021 година, а тези, които се разказват като „ не доста щастливи “, съвсем са се удвоили до 24 %. Трудно е да се разграничат резултатите от затварянето на учебно заведение тук от прекарването просто през обезпокоително и разрушително време. Ако се съди по най-мрачния стандарт, младежките самоубийства понижиха по време на интервала на затваряне на учебните заведения и се върнаха до равнищата преди пандемията едвам откакто учебните заведения бяха отворени още веднъж.

Като цяло възрастните американци изгубиха известно доверие в учебната система на страната през тези години, като националното утвърждение спадна от 50 % на 42 %. Но спадът не е от актуалните родители на деца в учебно заведение, чието утвърждение е повишено по време на пандемията, съгласно Gallup, от 72 % през 2020 година на 73 % през 2021 година до 80 % през 2022 година (Други скорошни изследвания, в това число такива от Pew и The Times са разкрили сходно родителско утвърждение след пандемията, сред 77 % и 90 %.) Вместо това, както предложи Мат Барнъм в ChalkBeat, спадът се дължи на гледната точка на хората без деца в тези учебни заведения през днешния ден - от бездетни възрастни и тези, които Отказал съм се от системата на държавните учебни заведения заради разнообразни персонални и идеологически аргументи.

Можехме ли да се оправим по-добре? Със сигурност. Може би щяхме да създадем повече, с цел да отворим всички американски учебни заведения през есента на 2020 година и да създадем това задоволително безвредно - посредством чести обединени и бързи проби, повече учене навън и по-добра вентилация на закрито, наред с други ограничения - с цел да успокоим родителите, 71 % от които които споделиха това лято, че присъственото учебно заведение съставлява огромен или сдържан риск за техните деца и болшинството от които споделиха, че учебните заведения би трябвало да останат затворени, до момента в който въобще не изчезне рискът от Covid. Можехме да предоставим повече просветителна и прочувствена поддръжка през най-мрачните дъна на пандемията и евентуално да сме по-ясни по време на пандемията, че рискът от съществено заболяване за обособените деца е релативно невисок.

Но бихме могли да се оправим по-добре и в този момент, като заобиколим пандемичните игри с обвинявания, които изискват от нас както да преувеличаваме резултата от затварянето на учебни заведения върху просветителните достижения, по този начин и степента, до която политиците, а не пандемията, са виновни.